М О Т И В И

 

към присъда по НОХД N 200 по описа за 2010 год. на Провадийски районен съд.

 

            На 27.05.2010 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №1704/2009г. по описа на РП-Провадия, ведно с материалите по ДП №6/2010г. по описа на РУ”П”-Провадия, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Р.К.Р., С.П.С. и И.А.А. за извършено от тях престъпление както следва:

Затова, че ***, в съучастие помежду си, като съизвършители, пред надлежен орган на властта – Нотариус № 333, с район на действие Районен съд Провадия, в Протокол по извършена обстоятелствена проверка по нотариално дело № 107/2008 г. като свидетели устно, съзнателно потвърдили неистина – че молителката В.К.А. е обработвала земята и поддържала жилищната сграда повече от десет години в недвижим имот, находящ се в с***, с обща площ 2400 кв.м., представляващ УПИ ІІ-137 и УПИ ІІІ-137, в квартал 9 по плана на селото, за който има съставени нотариални актове № 121, том І, рег. № 692, дело 107/2008 г. и № 7, том ІІІ, рег. № 2061, дело 369/2008 г., от служебния архив на нотариус З.А., рег. № 333 на Нотариалната камара-престъпление по чл.290, ал.1, вр. с чл.20 ал.2 от НК.

В съдебно заседание представител на ПРП поддържа обвиненията изцяло.Пледира за налагане на наказание на тримата подсъдими“Пробация” със следните пробационни мерки, а именно: -Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично и на основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК-Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца.

Подсъдимите не се признават за виновни по повдигнатите им обвинения и се възползват от правото си да не дават обяснения

Процесуалният представител на подсъдимите пледира на налагане на оправдателна присъда.Счита, че с налице основания за прилагане разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК тъй като извършеното деяние се явява малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна.

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

 

            Подсъдимите Р.Р., С.С. ***.

Св.Д.К.Т. и В.К.А. били сестри и същите живеели постоянно в ***.

В *** се намирал недвижим имот с обща площ 2400 кв.м., съставляващ УПИ ІІ-137 и УПИ ІІІ-137, в кв.9 по плана на селото, застроен с паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м., изба с площ от 8 кв.м., стопанска постройка с площ от 20 кв.м. и външен тоалет с площ 3 кв.м..Същият имот бил владян от П. И. И. и неговата съпруга, които се явявали дядо и баба по майчина линия на св.А. и Т..Във въпросния имот живели и родителите на св.Т. и А.

През 1955 г. семейството се преместило да живее в ***, като в имота в ***тен, за постоянно не живеел никой.Същият бил посещаван периодически от родителите на св.Т. и св.А., които поддържали само жилищната сграда, но не обработвали дворното място.След смъртта на родителите на св.Т. и А., въпросният имот бил изоставен от наследниците по закон-св.Д.К.Т. и В.К.А..

Впоследствие двете посещавали въпросния имот, тъй като в селото били погребани техните родители, но това се случвало изключително рядко.Предвид факта, че къщата не била поддържан, при подобни посещения всяка от тях оставала да нощува у свои близки родственици в селото или въобще не нощували в селото.За дворното място не се грижел никой и същото обрасло с треви, бурени и храсти.За жилищната сграда и имота никой не се грижел.

Видно от писмените доказателства по делото, към 27.02.2008г. наследници по закон на П. И. И. били Д.К.Т. и В.К.А..

Видно от събраните по делото копия на 2 бр. приходни квитанции №538/08.02.2007г. и №5071/14.05.2008г. подкрепени и от гласните доказателства по делото, през 2007 г. св.А. решила да придобие собствеността върху общия наследствен имот еднолично, като за целта на 08.02.2007г. тя заплатила натрупания през годините местен данък и такса за земята и сградите в процесния наследствен имот.

По късно св.А. се срещнала с тримата подсъдими, които познавала добре и ги помолила да се явят в качеството на свидетели пред нотариус в района на РС-Провадия, с оглед провеждане на нотариално производство по обстоятелствена проверка за признаването й на собственик на целия имот по давностно владение и наследство.Тримата подсъдими дали свето съгласие.по молба-декларация от св.В.А. от 03.12.2007г. било образувано нотариално дело №107/2008г. по описа на Нотариус З.А. ***, вписан под №333 в регистъра на Нотариалната камара.При проведения разпит на 27.02.2008г. в канцеларията на нотариус З.А. подсъдимите заявили в качеството им на свидетели, както следва: подс.Р.:*** познавам имота на молителката.Зная, че го наследи от П. И. И., който е починал през 1936 г.Обработва го повече от десет години.Имотът е към два и половина декара, в него има жилищна сграда, целият е ограден с мрежа.Границите са: от две страни улици, УПИ №ІІ-136.Не съм чул никой да й оспорва собствеността.Не съм чул да водят дела срещу нея.Не съм виждал някой да събаря оградата.”; подс.С.:*** от 75 години.Познавам молителката.Зная, че наследи имота от П. И. И., който беше женен за моята леля Д..Там има и къща.Обработва го и то повече от десет години.Зная, че имота е близо три декара и е ограден с мрежа.Граничи от една страна с УПИ №ІV-136, а от двете страни е улици.Не съм чул някой да събаря оградата.”; подс.А.:*** и познавам имота на молителката.Зная, че тя го е наследила от П. И. И..Повече от десет годни го обработва, като се различни култури.Имотът е почти три декара с жилищна сграда, има си ограда.Границите му са следните, от едната му страна има УПИ №ІV-136 и от две страни са улици.Не съм чул някой да й оспорва собствеността.Не съм чул да водят дела срещу нея.Не съм виждал някой да събаря оградата.

След проведения разпит на тримата подсъдими в качеството им на свидетели по посоченото нотариално производство, бил съставен надлежен протокол, подписан от нотариус З.А..Въз основа на тзи протокол било съставено Постановление, с което св.В.К.А. била призната за собственик по наследство и давностно владение върху процесния имот.На същата дата-27.02.2008г., на основание цитираното постановление, издадено въз основа на обстоятелствената проверка, извършена по нот.дело №107/2008г. и съгласно чл.483 от ГПК, бил съставен нот.акт №121, том.І, рег. №692, дело 107/2008г., с който В.К. А. била призната за собственик на недвижим имот с обща площ 2400 кв.м., находящ се в ***, а именно УПИ ІІ-137 с площ 1100 кв.м и УПИ ІІІ-137 с площ 1300 кв.м, в квартал 9 по плана на селото при граници: от две страни улици, УПИ ІV-136 на 07.05.2008г.

На 07.05.2008г. бил съставен нотариален акт за поправка на цитирания нотариален акт №121, том.І, рег.№692, дело 107/2008г., извършен на 27.02.2008г., съгласно който към вече описания недвижим имот е призната и собствеността върху построените в същия имот паянтова жилищна сграда с площ от 27 кв.м, изба с площ от 8 кв.м., стопанска постройка с площ от 20 кв.м и външен тоалет с площ от 3 кв.м

 

 

 

                                   ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

            Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства–показания на свидетели, молба декларация от В.К.А., протокол от 27.02.2008г. подписан от нотариус З.А. и подсъдимите и протокол от 26.02.2008г. , нотариален акт №121, том.І, рег. №692, дело 107/2008г. и нотариален акт за поправка на цитирания нотариален акт №121, том.І, рег.№692, дело 107/2008г., характеристични данни и справки за съдимост на тримата подсъдими.

Съдът кредитира дадените от св.Д.Т. и св.В.А. показания тъй като същите се припокриват отчасти за фактологията до снабдяването с нотариален акт от страна на св.А..

Видно от показанията на св.Т. след смъртта на техните баба и дядо никой не е живял в имота.Св.Т. е живяла в имота до 2002г., като след това се изместила в общината Провадия и се пенсионирала.За самият имот свидетелката заявява: “Къщата беше разграбена липсваше електромер, посуда, столове, маса, печка, юргани, това е от 2000 г. През 2000 г. имаше в едната стая легло, шкаф. Лятото можеше да се остане там за пренощуване, но зимата не защото няма печка. Не сме оставали да спим там, а сме ходили на друго място в същото село да спим. Не сме го обработвали до 2008 г., а сме ходили да изчистим тревата за да можем да влезем, покрай дърветата беше окопано имаме череши и ябълки засети от преди това.

По отношение на сестра си св.Т. заявява: “Сестра ми е идвала в имота, но не е преспивала, като това е до 2002 г. След 2002 г. никога не е спала в къщи, защото ключовете са в мен и само, аз имам ключове и от както са били живи родителите ми от тогава имам ключове. Аз самата съм полагала грижи за този имот до 2008 г..Никога моята сестра не е полага грижи за имота да поддържа жилищната сграда, да обработва земята.”

Показанията на св.Т. се подкрепят и от показанията на св.А., която заявява:” Не съм оставала да нощувам там, тъй като нямаше ток, отдавна бяха изрязали кабелите и ходех в мои близки и най-вече в подсъдимия С.. Не съм обработвала земята.”

Съдът кредитира показанията на св.А. по отношение на причината, накарала я да извърши тази постъпка, като склони подсъдимите да лъжесвидетелстват.Видно от нейните показания, същата твърди: “Реших да направя такава постъпка, че сестра ми след като се е дезинтересирала, след като не е плащала данъка и затова направих такива постъпки пред нотариуса.“

Видно от показанията на св.А., същата не е казвала на подсъдимите, че е обработвала земята, а е искала от тях да свидетелства единствено затова, че са я виждали в селото, когато е ходила.

По реда на чл.281, ал.1 т.3 от НПК бяха прочетени показанията на св.И.В.З., дадено в хода на досъдебното производство, които съдът кредитира и за които съдът счита, че се припокриват с показанията на св.А. и св.Т..Видно от тези показания и показанията на св.А. и Т. имотът е бил изоставен, като нито една от двете сестри не е полагала грижи за него.В хода на делото се доказа, че св.А. е платила натрупания данък на имота.

Съдът кредитира и дадените от св.З.А. показания, които се припокриват с описаните констатации в протокола от 27.02.2008г.Видно от тези нейни показания през 2008г. в кантората й дошла св.А. с тримата подсъдими, които водила, като свидетели за изпълнение на нотариален акт по обстоятелствена проверка.В конкретния случай св.А. се е явила с подготвен протокол и проект на нотариален акт. Р.К.Р., С.П.С. и И.А.А. били предупредени за носената от тях наказателна отговорност за даване на неверни показания.След като им била проверена самоличността, какво знаят за имота, кой го е владял през различни периоди св.А. им прочела това, което била написала св.А. в протокола. Те се съгласиха с написаното и г подписали.

И тримата подсъдими са заявили, че познават св.В.А. и същата го обработвала повече от десет години, като сеела различни култури, което обстоятелство се опровергава от показанията, както на св.А., така и от показанията на св.Т..

И тримата подсъдими са грамотни, като подс.Р. е със средно образование, подс.С. с начално и подс.А. с основно образование.И тримата са били запознати с отговорността за лъжесвидетелстване, след което са дали обещание да кажат истината.И тримата подсъдими са отишли доброволно да свидетелстват при нотариуса, като това са направили заедно и предварително подготвени от св.А. за обстоятелствата относно, които следва да свидетелстват поради което съдът счита, че е налице сговор помежду им да лъжесвидетелстват.И тримата подсъдими са взели това решение да свидетелстват при наличието на външно въздействие от страна на св.А..

Съдът не кредитира показанията на подс.С.П.С. тъй като видно от показанията на останалите подсъдими, дадени в хода на досъдебното производство, св.А. му се явявала роднина, както и нейната сестра, но същият поддържал добри отношения единствено с нея от което съдът прави извода, че С. е пристрастен в обясненията си.

В подкрепа на обвинението са показанията и на тримата подсъдими дадени в хода на досъдебното производство от които е видно, че св.А. е идвала в селото, но нито един не е заявил, че от десет години същата обработва и сее различни култури в имота, което се отрича и от самата св.А..

Съдът не споделя становището на процесуалния представител на подсъдимите, който в съдебно заседание заявява, че подсъдимите не са имали съзнанието, че потвърждавайки пред нотариуса това, което им е било прочетено, те потвърждават една неистина, т.к. те не са хора с правна култура.Съдържанието на прочетеното пред нотариуса им е било известно преди това и прочетеното пред самия нотариус, като същият им е разяснил отговорността, която носят за лъжесвидетелстване, били са наясно с последиците от това и въпреки това са свидетелствали за тези неверни обстоятелства.Затова не е била необходима някаква по-специална правна култура.

Съдът не споделя и становището на процесуалния представител на подсъдимите по отношение на това, че дори и да е извършено деяние, налице е хипотезата на чл.9, ал.2 от НК тъй като извършеното деяние се явява малозначително и неговата обществена опасност е явно незначителна.Съдът счита, че в конкретния случай за малозначителност не би могло да се говори, тъй като се касае за абсолютното вещно право на собственост, което е съзнателно накърнено с оглед действията на тримата подсъдими и без тези техни действия, не биха настъпили конкретните обществено опасни последици.

 

           

           

 

                                   ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

 

При така установената безспорна фактическа обстановка съдът приема, че с деянието си подсъдимите Р.К.Р., С.П.С. и И.А.А. са реализирали обективните и субективни признаци на състава по чл. 290, ал.1, вр. с чл.20, ал.2 от НК.

От обективна страна подсъдимите, пред надлежен орган на властта-нотариус № 333, с район на действие Районен съд Провадия, като свидетели устно съзнателно са потвърдили неистина, като неистината е, че лицето В.К.А. е обработвала земята и поддържала жилищната сграда повече от десет години в недвижим имот, находящ се в ***, с обща площ 2400 кв.м., представляващ УПИ ІІ-137 и УПИ ІІІ-137, в квартал 9 по плана на селото, за който има съставени нотариални актове № 121, том І, рег. № 692, дело 107/2008 г. и № 7, том ІІІ, рег. № 2061, дело 369/2008 г., от служебния архив на нотариус З.А., рег. № 333 на Нотариалната камара.Категорично  установено в хода на делото е, че през визирания период същата не е посещавала имота и не е упражнявала фактическа власт върху същия.В.А. не е обработвала земята и поддържала сградата повече от десет години, респективно не е упражнявала каквито и да е фактически действия върху него и този факт е обективно установен по делото.

Тримата подсъдими са потвърдили посоченото обстоятелство (неистина) в качеството си на свидетели в нотариално производство, като и тримата са действали при условията на чл.20, ал.2 от НК. Всеки от подсъдимите е действувал при пряк умисъл- съзнавал е общественоопасния характер на деянието- неговата противоправност, запретеност и наказуемост. Подсъдимите са съзнавали общественоопасните последици, които деянието причинява в обективната действителност и са желаели тяхното настъпване, искайки негативния резултат. Те са знаели много добре, че потвърждават неистина ( от която А. черпи права) и то след като са били предупредени за наказателната отговорност по чл.290 НК, (този факт категорично се установява от показанията на самата А.)  и независимо от това са направили всичко възможно за постигане на престъпния резултат.

            Законодателят е дал легално определение на понятието „орган на власт”—чл.93 т.2 НК. Действително, нотариусът не е изрично посочен сред органите, представляващи органи на власт по смисъла на посочената разпоредба, същият не е част от конституционно установената система на държавни органи- съд, прокуратура и следствие. Следва да се приеме обаче, че нотариуса е служител при орган на съдебна власт по смисъла на посочената разпоредба. И това  е така, доколкото със закон му е възложено да разгледа и разреши всяка подадена до него молба за защита и съдействие на имуществени  права. По нотариалните производства  за издаване на констативен акт за обстоятелствена проверка нотариусът се явява недържавен орган, който по закон е длъжен да изпълнява задълженията си като съдия.  Законът, който възлага на нотариуса правомощието да осъществява действия със съдебен характер е Закона за нотариусите и  нотариалната дейност. Нему държавата е възложила по силата на  чл. 2, ал.1 от ЗННД да извършва със закон извършването на нотариални действия със съдебен характер. В този смисъл същият е третиран от законодателя като несъдебен орган, който фактически осъществява функции, идентични с тези на органите на съдебната власт (в същия смисъл и Р- 461-04- ІІ НО, Р- 128- 09- ІІІ НО, ИС”Апис”).

 

 

            ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

            При индивидуализацията на наказанието на подсъдимите Р.К.Р., С.П.С. и И.А.А. съдът прецени като смекчаващи отговорността обстоятелства чистото им съдебно минало, добрите характеристични данни, тежкото им материално положение с оглед възрастта и ниската й пенсия.Отегчаващи вината обстоятелства не се констатираха.

   С оглед на гореизложеното и като взе предвид вида на престъпното деяние, както и заявеното от прокуратурата становище съдът счете, че целите визирани в разпоредбата на чл.36 от НК ще бъдат постигнати с налагане и на тримата подсъдими на наказание-“Пробация” с приложението на следните пробационни мерки, а именно: На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 1 от НК:

-Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца с явяване и подписване пред пробационния служител или определено от него длъжностно лице 2 пъти седмично;

На основание чл. 42 а, ал. 2, т. 2 от НК:

-Задължителна периодични срещи с пробационния служител за срок от 6 месеца.

            Съдът счете, че не са налице основания за прилагане на разпоредбата на чл.9, ал.2 от НК, тъй като се касае за абсолютното вещно право на собственост, което е съзнателно накърнено с действията на тримата подсъдими и без тези техни действия, не биха настъпили обществено опасните последици.

Така мотивиран съдът постанови присъдата си.

 

 

 

                                                                       РАЙОНЕН СЪДИЯ :