М О Т И В И

 

към присъда по НОХД N 9 по описа за 2011 год. на Провадийски районен съд.

 

         На 03.01.2011 год. ПРП е внесла обвинителен акт по вх. Пр. №591/2010г. по описа на РП-Провадия, ведно с материалите по ДП №233/2010г. по описа на РУП-Провадия, по което е образувано производство пред първа инстанция срещу подсъдимите Г.М.С. и И.М.С. за извършено от тях престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. с чл.130, ал.1, вр. с чл.20, ал.2, вр. с чл.63 ал.1, т.4 от НК.

Пострадал от извършеното престъпление се Т. И. Т., който е бил запознат с правото си да предяви граждански иск срещу подсъдимите, но се е отказал от това си право.

         В съдебно заседание представителят на ПРП поддържа обвинението така, както е отразено в обвинителния акт.Счита, че са налице  основанията за приложение на разпоредбата на чл.78а, ал.6 от НК с освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание на двамата подсъдими, като пледира наложеното наказание да е “Обществено порицание”.

Процесуалните представители на подсъдимите са солидарни със становището на прокуратурата.

         Подсъдимите признават вината си и съжаляват за стореното.Молят делото да бъде гледано при условията на глава ХХVІІ от НПК-съкратено съдебно следствие в производството пред първа инстанция.

 

         След преценка на събраните по делото доказателства, съдът прие за установена следната фактическа обстановка:

 

 

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА

 

        

         Подсъдимите

 

 

Г.М.С. и И.М.С. били приятел и същите живеели в гр.Провадия. И двамата били ученици в единадесети клас, съответно в СОУ-Провадия и ПГХРТ-Провадия

Св.Т. И. Т. *** и бил ученик в ХІІ клас в ПГСС-Провадия.

На 11.05.2010г. св.Т. бил заедно със свята приятелка-св.Ц.К.М. ***.Около обяд двамата били на централния площад, като св.Т. карал бавно велосипед, а св.М. вървяла до него.В същото време подс.С. седял на пейка на площада заедно с няколко момичета.Когато видял движещите се свидетели Т. и М., подс.С. станал от мястото си и се насочил км св.Т..Той застанал пред последния и му направил безпричинна забележка да кара по-внимателно.Свидетелите Т. и М. заобиколили подс.С. и продължили по пътя си.

Същия ден-11.05.2010г., около 21,30 часа свидетелите Т. и М. отново били в центъра на града.Първоначално те отишли до познат на св.Т., живущ в района на “Черния мост”, откъдето Т. взел един усилвател, а впоследствие тръгнали за домовете си, като минали по централния площад.Пътьом се отбили в павилион за цигари и сладкиши, находящ се до тото-пункта на централния площад.На излизане от посочения павилион забелязали подсъдимите С. и С., които познавали само бегло и които стояли наблизо в градската градина.Подс.С. с явно предизвикателен тон повикал при себе си св.Т..последният не отговорил нищ.При повторното такова повикване от страна на подс.С., св.Т. отказал с мотива да се срещнат когато са сами.Тогава подсъдимите се насочили директно към Т..Първоначално подс.С. замахнал с ръка да удари св.Т., но последният успял да се предпази.На свой ред, подс.С. се опитал да ритне св.Т., но и този опит не успял.Тогава с удар с юмрук подс.С. съборил Т. на земята, при което усилвателя, който държал паднал на земята и се разбил..Подсъдимите нанасяли удари с юмруци и ритници в областта на очите, цялата глава и тялото на Т..Двукратно св.Т. успял да се изправи на крака, но нападателите му продължавали да го удрят и той отново падал на земята.Накрая подсъдимите завлекли Т. пред отсрещен павилион, където също му нанасяли удари.Вследствие на нанесения побой боли разкъсани дрехите на св.Т..Св.М. се опитала да защити св.Т., кат дръпнала подс.С., но нямала успех.

Очевидци на ожесточените действия на подсъдимите по отношение на Т. станали св.С. и негов приятел, които се намесили и побоят бил прекратен.

Видно от заключението на вещото лице по назначената по делото СМЕ вследствие на нанесения му побой пострадалият Т. И. Т. е получил хематоми по клепачите на двете очи, кръвонасядания в областта на носа, десния долночелюстен ъгъл, окосмената част на главата, ожулвания по лявото коляно, които травматични увреждания в своята съвкупност са обусловили временно разстройство на здравето, неопасно за живота, във връзка с което съставляват причинена телесна повреда по смисъла на чл.130, ал.1 от НК.

 

 

          

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА

 

 

         Изложените фактически положения съдът приема за установени въз основа на събраните по делото доказателства–обясненията на подсъдимите, показания на свидетели, заключението на вещото лице по възложената съдебно-медицинска експертиза, както и техните свидетелства за съдимост и характеристични справки.

         Съдът кредитира дадените от подсъдимите показания .

         Съдът кредитира изцяло всички събрани и приложени по делото доказателства, както и доказателствата събрани в хода на досъдебното производство и преценя, че заедно с обясненията на подсъдимите са взаимно допълващи се, правдиви и следва да бъдат изцяло кредитирани.

        

 

 

ОТ ПРАВНА СТРАНА

 

         Авторството на деянието, съдът намери за доказано съпоставяйки самопризнанията на подсъдимите с другите доказателства по делото–основно показанията на свидетелите, заключението п изготвената съдебно-медицинска експертиза и техните свидетелства за съдимост.

         Доказа се квалифициращият признак по смисъла на чл.131, ал.1, т.12 от НК, тъй като причиняването на крайния резултат-лека телесна повреда на св.Т. е било мотивирано от хулигански подбуди.

         От обективна страна подс. С. и С. са нарушили обществените отношения гарантиращи правата на личността и по-специално здравето на хората.

         От субективна страна деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл от страна и на подсъдимите. Същите са съзнавали обществено опасния характер на деянието си, предвиждали е настъпването на обществено опасните му последици и са целели те да настъпят. Съзнавали са, че с действията си по хулигански подбуди причиняват телесна повреда на пострадалото лице.

         Съдът намира, че по отношение на подсъдимите е било налице специфичното за този вид престъпление намерение – да се причини телесна повреда на пострадалия, като същата е била извършена на обществено място, пред много хора.

         Причина за извършване на престъплението е незачитането на правото на неприкосновеност на личността.

 

 

ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО

 

 

         Изхождайки от гореизложеното, Провадийски районен съд намери подсъдимия Г.М.С. за виновен в извършването на престъпление по смисъла на чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, т. вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като счете, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 78А, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, поради което  го  освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание  “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в училището в което учи.

         При определяне на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете дързостта и упорството с което е извършено деянието.

         С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подс.С. и така определеното наказание, ще спомогне за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия.

По отношение на подсъдимия И.М.С., Провадийският районен съд го намери за виновен за извършено престъпление по чл. 131, ал. 1, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1, т. вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 4 от НК, като счете, че са налице основанията за прилагане на разпоредбата на чл. 78А, ал. 6, вр. ал. 1 от НК, поради което  го  освободи от наказателна отговорност като му наложи административно наказание  “Обществено порицание”, което да се изпълни чрез прочитане на присъдата в училището в което учи.

         При определяне на наказанието съдът взе предвид, като смекчаващи вината обстоятелства направените самопризнания, оказаното съдействие в хода на досъдебното производство и чистото съдебно минало.Като отегчаващо вината обстоятелство съдът отчете дързостта и упорството с което е извършено деянието.

         С така определеното наказание съдът счита, че е изпълнена разпоредбата на чл.36 от НК по отношение на подс.С. и така определеното наказание, ще спомогне за поправянето и превъзпитаването на подсъдимия.

 

На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите за заплатят направените разноски по делото в размер на 40,00 лева, като всеки един от тях следва да заплати сумата от 20,00 лева.

 

Воден от горните съображения Провадийски районен съд постанови съдебния си акт.

                           

                  

 

                                                        РАЙОНЕН СЪДИЯ :